Znak 41.png

  ИНСТИТУТ НА СВОБОДНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ

"ХИСТОРЕОН"

ПРОЕКТЪТ „ХИСТОРЕОН”

ИНДИЯ 

Началото на Проекта „Хистореон” е поставено от Екатерина и Димитър Димитрови в Индия в 1986-89, където Екатерина Димитрова е лектор по български език в Делхийския университет. В този период тя започва да  учи санскрит и да работи  в областта на сравнителната палеография, сравнявайки българската глаголица с древната индийска азбука брахми. Там те общуват и се обучават при знакови фигури на Индийския научен и духовен елит, като Проф. Локеш Чандра, Проф. Сатияврат Шастри, Проф. Уша Чаудари, Гуру Дирендра Брамачари, Проф. Локеш Чандра, Рави Шанкар, Арх. Паулос Мар Грегориус и др. В резултат от тези взаимоотношения и окуражавани от Локеш Чандра и Дирендра Брамачари, Димитрови решават да продължат да развиват своите интереси в посока изследване и систематизиране на връзките между българи и индийци в древността. В 1988г. Екатерина Димитрова изнася открита лекция в Делхийския университет пред студенти и преподаватели, в която с нагледен материал илюстрира сходствата между глаголицата и брахми, която прави силно впечатление. В 1989г.  Димитрова представя тези свои изследвания в рамките на „Летния семинар по български език” в СУ „Климент Охридски”, но те са приети негативно от казионната ни наука и не се създава песпектива за тяхното развитие. През септември 1989г. Екатерина Димитрова заминава за Лондон, за да продължи изследванията си и да завърши образованието си по санскрит. През март 1990г. там се премества цялото семейство Димитрови.       

Палеографските изследвания на Димитрови довеждат до синтез, който е публикуван в две части в кн.2 и кн.3 на списание „Ави-Тохол”:

– „Наблюдения върху формалната основа на глаголицата и старата санскритска писменост”, Ек. Димитрова, „Ави-Тохол”, книжка 2/1995г.

– „Идентификация на българската руническа писменост и на глаголицата в индовропейския ареал”, Ек. Димитрова, Д. Димитров, „Ави-Тохол”, книжка 3/1995г.

И до днес това е единственото аргументирано сравнение между трите азбучни системи. Впоследствие, Димитър Димитров развива своите изследвания към по-древни знакови системи, изследвайки шумерските, еламитските, египетските, хетските и др. древни писмености в контекста на възможен техен произход от древна знакова система разпространена от така наречената „Дунавска Цивилизация”. След запознаването му с дъгогодишните изследвания на Георги Велев на глаголицата, на нейната същност и произход, двамата в  края на 2018г. издават книгата „Нашата Азбука Глаголицата, Смисъл-Георги Велев, Контекст-Димитър Димитров”, издателство „Хистореон”, 2018..Това е и първата книга на Издателство „Хистореон”, което Георги Велев, Христо Кожухаров и Димитър Димитров създават в началото на 2018г.

ОСНОВАВАНЕ

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

В Лондон Ек. Димитрова и Д. Димитров учат и работят, като продължават да развиват интересите и изследванията си в посока българската древност. Работата с която се издържат е, последователно, Димитрова (1990-95) и Димитров (1995-2001), на поста асистент- библиотекар в една от най-богатите в света природо-научни библиотеки на първото в света биологическо дружество “Linnean Society of London”. Димитрова развива своите научни интереси в „Британската Библиотека”, където започва изследване на „Лондонското Евангелие на Цар Иван Александър” и в „Indian Ofiese Library” (Индийски архиви) в Лондон, където продължава изследванията си върху санскрит. Димитров работи с библиотеките на “Royal Astronomical Society”, Geological Society” и „London Society of Antiquary”, както и с „ London Mеcological Sosiety”. Събираната и систематизирана информация те се опитват да направят достояние и на българското общество използвайки, доколкото им е възможно Българската секция на радио ББС (където Димитрова работи на хонорар/1991-2000/) и Лондонската секция на радио Свободна Европа, където Димитров работи на хонорар с авторски предавания/ 1991-1996/). В Лондон в 1991г. Димитрови се срещат с Юрий Стоянов, който по това време е специализант в института „Warwick”, където изследва Европейските средновековни ереси и връзките им с богомилството. Тези изследвания са синтезирани от него в книгата му “The Hidden Tradition in Europe” издадена в 1994г. от издателство „Пингвин”. Това е едно от най-задълбочените научни изследвания на религиозно-философско – политическия феномен Богомилство в световен контекст . В края на 1993 г. от Канада в Лондон пристига Димитър Табаков , стар емигрант, дългогодишен представител на Енциклопедия Британика в Латинска Америка. Там той събира уникална колекция от източници (главно арабски) за българската древност, която донася в Лондон. Макар и вече доста възрастен, Табаков притежава голяма духовна енергия и става един от катализаторите за реализация на няколко идеи, които тримата обединяват под предложеното от Димитров наименование  „Хистореон”. И тримата са запознати с научната дейност извършвана от Димитър Съсълов и кръга около основаното от него дръжество „Българска Орда”, преди 1944. Постигнатите от този кръг високи стандарти в историческата наука са потвърдени за тях не само от източниците които са ползвали в библиотеките на Лондон, Оксфорд и Сао Паоло , но и от кантактите им с изследователи като Сър Стъвън Рънсиман, Д-р Джон Гудал, Проф. Джеймс Муди и др. Голямо влияние върху тях оказва и присъствието в Лондон тогава на Вера Гюлгелиева, която е познавала този кръг и разказва лични спомени за неговите водачи, Димитър Съсълов, Николай Станишев и Фани-Попова Мутафова. Постепенно се очертава решението за обединяване на усилията и възможностите в една организация, която да продължи делото на тези големи българи и на 1 декември 1994г. в Българското Читалище в Лондон е възстановено дружество „Българска Орда”. Възстановители са Димитър Табаков, Димитър Димитров, Чавдар Янев, Пламен Бейков,Екатерина Димитрова и Ерина Михайлова.  Димитър Димитров пише основните документи и програма на дружеството, а по предложение на Юрий Стоянов се решава да се създаде негов орган, списание на което Димитър Табаков дава името „Ави-Тохол”, чийто първи брой излиза в началото на 1995г. Скоро след това Юрий Стоянов поема по своя научен и житейски път и не взема участие в развитието на проекта, но останалите започват да изпълняват начертаната  научна и обществена дейност (виж „Българска Орда”).                                                                  

Тук отбелязваме само три по- главни събития с научна и обществена стойност от този период. На 28-30.06.1997 „Българска Орда” организира Честване на паметта на Фани Попова-Мутафова в Лондон.  Всред главните събития са Международен Исторически Симпозиум, панахида в Параклиса „Св. Иван Рилски” в Лондон, концерт в нейна чест в Лондонската Катедрала „Холи Тринити” с участието на Теодосий Спасов, Пламен Бейков, Деворина Гамалова и Зринка Микелич, концерт на Теодосий Спасов в Оксфорд, художествени изяви на творците Асен Ботев и Добри Добрев, съответно в Бърлингтън Хауз и „Холи Тринити” (снимки).
Международният Симпозиум, интердисциплинарен по своя характер, но посветен на Българите и тяхната Историческа и Културна Наследственост е с участие на учени от България, Англия, Шотландия, Италия и Нова Зеландия. Това е първото Международно представяне на проекта „Хистореон”, но е и първия подо-бен научен форум  – ораганизиран от независимо българско научно дружество.                                                     

Между 1997 – 2000г. Димитър Димитров представлява Linnean Society of London и проекта „Хистореон” в Паневропейския генетически проект на Оксфордския университет и още 27 европейски научни институции, завършил с публикация в „American Journal of Human Genetics (2001).

Между 1998-2000г. Димитър Димтров участва в Интердисциплнарно проучване на еко и етно-системата на долината на р.Инд на университетите на Глазгоу (Шотландия) и Пешавар (Пакистан).

РЕГИСТРАЦИЯ

БЪЛГАРИЯ

В 2001Г. Димитър Димитров се завръща в България, където е избран за Народен Преставител в 39то НС (2001-2005). От контактите му с колеги и приятели и от опита му от чужбина се подчертава тенденцията казионната българска наука и българската държава да не изпозват потенциала на българските учени работещи в чужбина. Обсъжданията на този негативен обществено-политически проблем довеждат до избистрянето на идея, как той може да се промени. По негово предложение на…. е възстановен „ „Българския Царски Институт”, съществувал до 1944г., който има интердисциплинарен характер. Основатели са Димитър Димитров FLS, Екатерина Димитрова, Доц. Д-р Явор Шопов, Д-р Живко Желев, Ак. Цветан Цветков… За пръв Председател на БЦИ е избран Проф. Димитър Съсълов, внук на основателя на „Българска Орда” Димитър Съсълов и световно известен астроном в Харвард.

В посока към развитие на взаимодействието между българската държава и българската диаспора, основна цел на БЦИ, Димитър Димитров става един от главните инициатори за създаване в НС на „Парламентарно Лоби за подпомагане на българите в чужбина” и негов зам. председател.  Това е организация без аналог в историята на българския парламентаризъм, която за съжаление просъществува само в рамките на 39то НС. Едно от главните постижения на БЦИ в областта на технологиите през този период е създаването и развитието на уникалния био-тор „Биохумакс”, на основата на компост от калифорнийски червей, проект разработен от Христо Кожухаров в сътрудничество с Националния Център за Аграрни Науки..

ПРЕРЕГИСТРАЦИЯ


През всички тези години и различни противоречиви перипетии, главния орган за изява на проекта „Хистореон” си остава списание „Ави-Тохол”. В периода 2006- 2010 тогавашния главен редактор д-р Владимир Христов издава и два тома със събрани публикации,  с които се отбелязва 15 годишнината на списанието. В 2015г. главен редактор става Иван Даракчиев, който чрез своето издателство „Дукати”се ангажира и с неговото финансиране. При участието на членове на БЦИ в няколко конференции, главно на исторически теми, многократно е била обсъждана темата за консолидиране на учените и различните дружества и организации за да отговорят на очакванията, които сами са генерирали в годините на прехода 1990-2000, но които са останали нереализирани 15 години по-късно. Димитър Димитров повдига този въпрос два пъти на традиционната историческа конференция във Варна и в началото на 2016г. се оформя идеята БЦИ да бъде пререгистриран с ново наименование, нова програма и ръководство, което да актуализира неговата позиция и да динамизира дейността му. Катализатор се явява и повдигнатия от Таня Доганова-Христова въпрос за състоянието на къщата на Райна Княгиня в София, която се руши от безстопанственост и безхаберие. Взето е решение за поемане на инициатива и конкретни дейности с цел възстановяване на къщата и превръщането и в музей. Така при поредната научна конференция, този път в гр. Горна Оряховица, формално решението за това е взето, като за да не се извършва нова регистрация и за да  продължи 20 годишната традиция на проекта „Хистореон”,  се променя само името на БЦИ  на „Инстиут на Свободните Изследователи Хисторен” (ИСИХ), като ИСИХ става продължител на БЦИ и приемник на неговата съдебна регистрация. Делегатите ( на практика Учредители на ИСИХ) на конференцията в Горна Оряховица възлагат на Димитър Димитров и Иван Даракчиев да извършат необходимите действия за реализиране на решението. Ръководството на БЦИ приема напълно аргументацията и целите на извършваните промени и в 2017 ИСИХ  е вписан в регистрите. Димитър Димитров и Иван Даракчиев са избрани за съ-председатели, а УС на в 2018г. избира Явор Шопов за трети съпредседател.                                       

Безспорно най-големият успех на ИСИХ досега е свързан с проекта за къщата на Райна Княгиня. След изготвяне на Предварителен проект, промяна на статута на къщата и превръщането и в паметник на културата и след одобрение на Подробен устройствен план от Софийска Община и Министертвото на Образованието и Културата, след 4години административни процедури къщата на Райна Княгиня на от началото на 2020г. вече има строително разрешение и виза за строителство! 

 

ЧИТАЛИЩЕТО КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА „СВ. ИВАН РИЛСКИ” В ЛОНДОН

 

 В началото на 90-те години пред българската общност в Лондон възниква голям проблем, но и голяма възможност, които създават необходимите условие за развиване на обществена дейност. От една страна, посланик на България в Лондон става Г-н Иван Станчов, емигрант от известната преди 1944г. българска фамилия Станчови - държавници и дипломати.От друга страна, българската общност остава без свой религиозен център, тъй-като ирладския параклис, който ползва дотогава, е продаден от ирландските му собственици. След известно време на подслон в личния параклис на гръцкия епископ в Лондон и неуспешни опити да се получи подходяща сграда от Англиканската Църква, покойния Методи Кусев (тогавашен Председател на Църковното Настоятелство), Димитър Димитров и  енорийския свещеник Отец Симеон убеждават Иван Станчов да им предостави част от сградата на Българското Посолство в Лондон за да построят параклис. Въпреки съпротивата на Външното Министерство на  България, пред натиска на което Г-н Станчов не се огъва, след около година (края на 1993 г.), първият  в историята Православен Параклис, върху територия на Българско посолство в чужбина става факт, изцяло с доброволен труд и събрани средства от Църковното  Настоятелство (понастоящем такива има в десетки Български посолства). Н.В. Цар Симеон Трети го открива в присъствието на високопоставени религиозни и политически личности от България (които нямат никакъв принос за неговото изграждане) и Великобритания.

Към параклиса „Св.Иван Рилски” е създадено и Читалище с библиотека, които, заедно със съществуващото Българско Училище се превръщат в център на, тогава малката, българска общност в Лондон, към която скоро се присъединяват и българи от други градове на Великобритания, както и българи  емигранти от Македония.  Той започва да се нарича „Истинския Културен Център” на България в Обединеното Кралство. В организираните в него културни програми през тези години густуват български творци като поета Борис Христов, музикантите Валя Балканска и Петър Янев, Теодоси Спасов и Христо Йоцов, Стефан и Магдалена Далчяви, актрисата Бойка Велкова, писателя Георги Данаилов, художниците Асен Ботев, Добри Добрев, Пламен Капитански и др. български творци.От тук започват и кариерите на оперния певец Пламен Бейков и на цигуларката Деворина Гамалова. В 1997-97г. в Читалището от български емигранти са събрани генетически проби по проект на „Хистореон” и на Оксфордския Институт по Микробиология, с които България става една от ...европейски държави включени в Първия Паневропейски генетически проект.   
След време, делото на създателите на Българското Читалище в Лондон беше  осмяно в книгата и след това във филма- „Мисия Лондон”, с които техния автор стана литературна знаменитост в България, след като беше напълно безполезен като аташе по културата в Обдиненото Кралство – исторически типична и жалка ферментация на определена черта от българския национален характер.

Institute of the Free Researchers “Historeon” The Institute of Free Researchers “Historeon” (IFRH) originated by early 1990s within a small group of Bulgarian Refugees in London as Project “Historeon”. It has united a small community of independent thinkers occupied mainly with research on history topics. Starting in 1994 they reggularly issued their own periodical, “Avi-Tohol.” A decade later, already back to Bulgaria, they have transformed the Project through the phase of Royal Research Institute, and into IRFH, of late. The Institute has grown in numbers, including several separate organizations, as associated members, but most importantly, it has broadened the spectrum from just history and archaeology into truly interdisciplinary research throughout all humanitarian sciences. The Institute organizes regular conferences on its own, and its members participate as well to similar events as organized by associated members and peers. Typically our work is being published in the “AviMTohol” magazine; however, starting this year we will be issuing also a full Annual Report, where all papers published within the announced Yearly Program will be published.