ПРОЕКТ  ЗА  ОРГАНИЧНО  РАЗВИТИЕ  НА  БЪЛГАРИЯ

(Проектът  е в изпълнение на точки 1 и 2 от „Основни Цели на ИСИХ”)

 

(I)ЗЕМЕДЕЛИЕТО  В БЪЛГАРИЯ  -  Стратегически приоритет на националното стопанство

В многовековната си история Българският народ винаги се е уповавал на земята и нейното обработване и през всички превратности е оцелявал и просперирал заедно с нея, чрез нея и за нея. Нещо повече, освен в духовен план, неговия принос към световната цивилизация може да се сравни с приноса му за усвояването и развитието на природните ресурси и особено на земеделието във всичките му разновидности. Понастоящем, след естествения спад и в някой отношения колапс на земеделското стопанство, и след допуснатите  волни или неволни грешки в структурно и административно отношение, са необходими стратегически и конкретни политики и мерки за неговото възстановяване и развитие. Тук се предлагат няколко възможни такива, като стратегически насоки и като конкретни действия , като всяка от тях подлежи на конкретно развитие.

СТРАТЕГИЧЕСКИ  НАСОКИ

Опорни точки :

1/. Преструктуриране на земеделието в посока балансиране на интензивното и природосъобразното, които понастоящем са силно дисбалансирани в полза на първото. Да се стимулира създаването на масиви от трайни насаждения (овощни градини, лозя), като се акцентира на традиционни български сортове, продуктите от които, с времето ще бъдат много по-реализуеми и на международните пазари.

2/. Поетапно възстановяване на националната поливна система в тясно взаимодействие между министерствата на земеделието, на енергетиката, на екологията, на туризма и на отбраната, съгласно държавен стратегически план, под ръководството на вицепремиер. Концептуалната цел е структурирането и пре-евалюирането на поливната система в ефективна, Многофункционална Национална Водопреносна Система.  Например и включително, да се възстановят разрушените преди 20 години микроязовири в страната. Да се възстановят и използват изоставените стационарни и полустационарни напоителни полета. Да се възстановят помпените станции (вкл. тези на р. Дунав), напоителните и отводнителни системи. Да се изградят проектираните към момента язовири за водоснабдяване и напояване, както  и да се доизградят вече започнатите: „Литаково”, „Раянци”, „Черни Осъм”.     3/. Приоритетно развитие на био земеделието и съпътстващите го биотехнологии и производства.

4/. Интегриране в земеделието на елементи на социалната политика и трудовата заетост с възможностите на био земеделието и горските стопанства, както и на демографската политика за постигане на координираност в държавната политика в тези области. В този контекст да се обсъдят възможностите за възстановяване на българското бубарство, като осигуряване на трудова заетост и аспекти на социалната политика.

5/. Законодателна дейност за урегулиране и подобряване на условията за дейност на кооперативните и селски сдружения. Да се стимулира кооперирането (но не по познатия начин) на дребните земеделски стопани. По този начин да се подпомогне необходимата комасация на земеделските земи, която се случва до сега по порочен начин, превръщайки ни в страната с най-големи собственици и/или арендатори на земя в Европа и от там в производител най-вече на индустриални/интензивни земеделски култури.                                                            

6/. Възстановяване и развитие на хранително-вкусовата промишленост и подпомагане на малките и средни предприятия ангажирани в нея с конкретни данъчни и финансови инструменти. Тези предприятия да се разполагат близо до източниците на техните суровини, за да се стимулира местната заетост и ограничи транспортирането.  Да се стимулира производството на „по-екзотични” храни като мед, лимец, морски миди, раци, водорасли, градински охлюви,  и др. Да се възстанови българското бубарство. Да се защити пчеларството със строг контрол върху употребата на пестициди в райони където то е налично. Да се защитят с международни патенти и популяризират оригиналните български марки хранителни продукти и питиета. Да се увеличи количеството и асортимента, и да се открият нови пазари в чужбина за реализацията им. Да се създаде модерна държавна складова база (банка)/ резерв, която да дава възможности за излизане на международните пазари в най-изгодни за това моменти.

7/. Ориентиране към земеделски култури и животински породи развани от българите в хода на историята им. Възстановяване на изчезнали култури и породи и финансово стимулиране на стопаните отглеждащи култури и породи характерни за отделните райони на държавата. Възстановяване на традиционни начин на отглеждане на животни, включително високопланинското и миграционно им отглеждане. Интегриране на тези политики с политиките свързани с опазване и подобряване на околната среда и екологията. Да се спре окончателно незаконната сеч в горите, като служителите в горските стопанства бъдат защитени законодателно от посегателства и да получат необходимите силови средства и правомощия за изпълнение на служебните си задължения. Да се възстановят работите по залесяването в цялата страна и особено по обезлесените планински склонове. Да се акцентира на бързо растящите и сухоустойчивите дървесни видове. Да се стимулират фирмите за възпроизводство на дивите птици (фазани, и др.). Да се подпомогне и развива ловния и трофеен туризъм.  Да се развие съвместно с Румъния модерно Дунавско рибовъдство с даване приоритет на есетровите риби. В миналото България е добивала няколко стотици тона от тях и успешно е изнасяла на външните пазари. Големите язовири на Дунава ликвидираха миграцията и съответно популацията им. Има добър пример - ферми за зарибяващ материал (чига, моруна, руска есетра) във Видин.

8/. Регулиране на търговските и финансовите механизми по начин, който да стимулира преките взаимоотношения производител – потребител, както и да подсигурява посочените по-горе мерки и политики с помощта на данъчни и кредитни механизми и санкции. Например, чрез БНБ да се  корегира и регулира настоящата кредитната политика на банките в полза на големите собственици и/или арендатори на земи, в полза на малките и средните собственици и стопани. Да се създадат условия за държавно участие и/или контрол (БДС) в производството и търговията с хранителни стоки, лекарствени средства, горива. Да се сложи край на спекулата в тази област.

9/. Приоритетно развитие на земеделската наука, развойната и образователната дейности в направления към възстановяване на традиционните им основи и подсигуряване на посочените по-горе политики и мерки.

КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ

1/. Създаване към Министерството на финансите на Гаранционен Финансов Фонд (ГФФ), с цел дотиране, субсидиране и гарантиране на 20-25% брутна годишна рентабилност при новоучредени и действащи земеделски* и жовотновъдни** стопанства, както и преработвателни предприятия свързани с горепосочените производства;

.* - под земеделски стопанства се има предвид такива, които произвеждат екологично чиста селскостопанска продукция, билки, гъби, пчелен мед, грозде, уормкомпост;

.** - под животновъдни стопанства се има предвид такива, които произвеждат добитък, месо, млако, чйца, раци и ракообразни за храна на човека, мекотели за храна на човека, водорасли за храна  на човека, риба, кожи с методите на био-динамичното земеделие и/или био земеделски практики;

2/. Създаденият Гаранционен Финансов Фонд има за цел и дотиране, субсидиране и гарантиране на 20-25% брутна рентабилност при новоучредени и действащи горски* и ливадни** стопанства , както и преработвателни предприятия свързани с гореописаните производства:

.* под горски стопанства се има предвид такива, които произвеждат залесителен материал и провеждат залесителни мероприятия върху Държавния Горски Фонд, пътната и бреговата инфраструктура и частните гори, както и стопанисват същите на база на концесионни практики;

.** под ливадни стопанства се има предвид такива, които засяват, поддържат съществуващите и експлоатират ливадите и общинските и държавни поземлени фондове;

3/. Облекчаване реда, сроковете и таксите във връзка с регистрация и пускане в експлоатация описаните в т.1. и т 2..

4/. Създаване на независима Агенция за мониторинг и контрол над предприятията описани в т.1 и т.2..

5/.  Създадената Агенция приема, анализира и обработва сигнали от земеделските производители за извършване на произвол, своеволия, мародерство, рекет и тормоз над тях от органите на държавната и общинска администрации и/или от ГФФ.

6/. Приемане на етичен кодекс за поведение на селскостопанските производители описани в т.1 и т.2. , който е неразделна част от пакета документи и съглашения, обвързващи ГФФ с производителите и преработвателите.

7/. Приемане като приоритет за дипломатическите мисии на България на съдействие, подпомагане и активно търсене на партньорства за предприятията описани в т.1 и т.2..

8/. Създаване на публичен електронен динамичен Национален Регистър за предприятията описани в т.1. и т.2. с периодичност на мониторинг и контрол от 6 месеца.   

9/. Създаване към ГФФ на Държавна материална „банка” за изкупуване и прием на излишества формирани от дейността на предприятията в т.1. и т.2. и разпределянето им за структурите на отбраната, вътрешния ред, училищата, социалните домове, детски градини ясли и др.

(II) ДРУГИ ПОЛИТИКИ И НАПРАВЛЕНИЯ

ДИАСПОРА и ДЕМОГРАФИЯ

1/. Основен стратегически демографски резерв  на България е нейната Историческа Диаспора (ИД). За формиране и изпълнение на държавната политика спрямо ИД, трябва да се възстанови съществувалото няколко години Министерство за Българите в Чужбина, но с название Министерство на Българската Диаспора и с ръководител с ранг Вицепремиер, отговорен и за Демографската политика. Да се закрие Агенцията за Българите в чужбина, като нейните правомощия и ресурси преминат към МБД. Към това министерство да преминат и всички отдели, дирекции и експерти съвети към Президентството, МВР, МОН и МП, с дейност свързана с българите в чужбина. 

2/. Увеличаване на помощта за родителите със средно и висше образование за раждане на 1-во дете – 1500 лв., за 2-ро и 3-то дете -1800 лв. Увеличаване на месечните добавки за деца на 60 лв.

ОБРАЗОВАНИЕ и СПОРТ

1/. Няколкоратно  в последните 25 години ИСИХ е предлагал на съответните институции мотивирани и доказани с неоспорими научни аргументи  необходими промени (минимум) в учебниците по история. Това е само минимум, като за съжаление дори той не се взема предвид, което е трагично за основното и средно образование на поколения подрастващи българи.  За това, отново предлагаме  цялостната  учебна програма да бъде подложена на обсъждане и/или корекции, при неоибходимост и преценка със създаване на комисия от МОН с широко експертно участие, в която бихме взели участие. 

2/. Новият прочит на българската история, който ние отстояваме вече 25 години, трябва да бъде  приет като основание за широко обсъждане и резултативно отстраняване и/или коригиране на понятия като „тюркско”, „номадско”, „славянско”, „славянобългарско” , и/или деривати от тези, във връзка с етногенезиса на българския народ.

3/. Връщане  към единни учебници за основно и средно образование по всички предмети, но най-вече по хуманитарните, одобрени от МОН.

4/. Да се регламентира, регулира и приравни към останалите форми на обучение, за основно и средно образование, на семейната форма на образование, като МОН подпомага методически и материално (при нужда) тази форма.

5/. Да се оптимизира броя на ВУЗ и специалностите в тях, като се подкрепят университетите, които подготвят  кадри в области в които има недостиг на такива. Университетите, чрез финансови инструменти да бъдат стимулирани да се превръщат в развойни, научни и експериментални центрове. Да се осъвремени системата за даване на научни степени и звания.

6/.  Регламентиране  на дългосрочни обективни притерии за оценка и мониторинг на научни изследвания, развойни дейности, и иновации, както и на система за периодична вътрешна оценка на научните организации с дългосрочни ясни критерии.

7/.  Провеждане на оценка на въздействието при въвеждането на нови решения и мерки в областта на науката и иновациите, както и Въвеждане на задължителна, периодична международна оценка на организациите, финансиращи и провеждащи научни изследвания, развойна дейност и иновации.  

8/. Образованието и физическата подготовка и култура трябва отново да бъдат интегрирани. Приоритетно трябва да се реновират и модернизират физкултурните салони във всички училища, а не училищните градинки, огради, фасади, настилки и административни помещения. Това трябва да е заложено изискване при одобряване на проекти и предоставяне на финансовите средства за такива дейности.  

9/. Да се организира към НСА интерактивен Музей на Спортната Слава, с филиали навсякъде в страната на общинско ниво (където има спортни експозиции и колекции), който да организира периодични експозиции в училищата и читалищата в цялата страна, включително „он лайн” такива.  

КУЛТУРА/ЧИТАЛИЩА

1/. Макар и без определена държавна политика  (огромна грешка и/или обективна финансова невъзможност) традиционната народностна опора в годините – читалищната дейност оцеля и се развива, благодарение на инстинкта за самосъхранение на българина .  В тази насока приоритета на държавата трябва да бъде ясно формулиран, корективен и стратегически. Например, според анализ  на международния „Хоров Форум” и българският „Хоров Съюз” в България до 1989 г. са съществували , без държавните хорове, 4000 хорови формации.  Тези хорове са носили международни  награди, фестивални участия и името на България не е слизало от културния световен поток  (информация от проф. акад. Емил Янев, председател на „Международния Хоров Форум”) Днес всички хорове, заедно с държавните, са 400.  Това трябва да се промени, бавно, постъпателно, но безспорно и безалтернативно! 

2/. Закриването на нормалните (малките) киносалони, за сметка на такива в моловете е една негативна тенденция, която трябва да бъде коригирана. Телевизионният екран не може да замести никога въздействието на киноекрана, нито киноекрана в една меркантилната и конфузна  псевдо- културна  среда , в която индивидуалното творческо представяне и излъчване е  размито в царящите там меркантилност и мултикултурност. Тази тенденция трябва да се промени с конкретни данъчни и кредитни инструменти в полза на нормалните киносалони.  

3/. Да се възстановят добрите традиции от културния живот и културните събития от близкото минало, поетапно, като се започне от „Златния Орфей” и впоследствие „Конкурс за млади оперни певци”, „Салон на изкуството”, „Златна ракла”, „Балетен конкурс” и пр..    

4/. Да се приеме “Стратегия за разкриване експониране и опазване на паметниците на културата в София. ИСИХ има подготвена такава (Приложение 2). Да се регламентира дейността и подръжка на културните центрове (държавни и/или обществени) , българските църкви, и военни гробища в чужбина.

6/. Регламентиране, според обективни традиционни национално-патриотични критерии на званието „заслужил”  във всички области на културата, науката, спорта и др.  при съответставаща добавка към заплатите и пенсиите на съответните лица.

7/. Да се учредят ежегодни награди за творчество (литературно, художествено, музикално, технологично, научно и др.) на имената на най-видните български творци от миналото, например за наука да се учреди национална награда „Джон Атанасов”.

8/. Храм –паметникът „Александър Невски” да се преименува на „Св. Св. Кирил и Методий”. В София да се изградят паметници на владетелите Аспарух и Крум, на Райна Княгиня и на Петър Дънов. На площад „Александър Батемберг”, на мястото на бившия мавзолей да се реализира след конкурс „Пантеон/Мемориал на Българската Държавност” (пример, комплекса в центъра на град Будапеща).

9/.Създаване на Закон за Българския език. В закона да се възстанови правописа от преди реформите от 27 февруари 1945г.  Навсякъде, всички фирмени, указателни, рекламни и др. надписи да са оформени първо на Български език. Със закон да се регламентира задължителна квота за български изпълнения и филмови и други творчески   продукции в в медиите на бюджетна издръжка в съотношение 50%  български / 50% чужди.

10/. Всички вероизповедания в България трябва да се задължат да изпълняват богослуженията си само на Български език, с книги на Български език.  При желание от страна на българо-мохамеданите да се регламентира и подпомогне създаване на Българо-Мохамеданско Мюфтийство с равни права и задължения със всички останали религиозни институции.

11/. Приоритетно да се популяризира в страната и в света културното и историческото наследство на България от неговия тракийски период, пренебрегвано десетилетия по политически причини. Към Националния Исторически Музей, да се обособи и развива Национален Музей на Тракийската история, култура и изкуство, интегриращ в себе си най-доброто от времето на траките.

12/. Да се приеме Закон за Иманярството, с който да се регламентира тази дейност. При предаване на артефакти, предмет на закона, на общински и/или областен Музей (а не на НИМ), дарителите да бъдат възнаграждавани с 30% от стойността на предаденото. Стойността им да се определя от експерт на НИМ. За търговия в страната на антики, независимо от броя и стойността им, да се предвиди наказание от 2 години обществено полезен труд, а за износ на такива от 3 до 5 години  ефективен затвор.

ОТБРАНА - ЗАКОННОСТ -  РЕД

1/. Върховният съд сам да вписва веднага взетите от него решения, за да се предотврати досегашната неправилна практика решенията да се вписват от спечелилите делата ищци. Тази умишлено оставена „вратичка” позволява ощетяващи ищеца продажби и/или прехвърляния на пари и имоти в периода от решението на Върховния съд, до вписването на решението му от ищеца.

2/. С цел да се предотвратят престъпленията спрямо собствеността, трябва да се възстанови закона за неприкосновеност на частната собственост, такъв, какъвто е бил преди Втората световна война. На гражданите да се осигурят адекватни права за защита на тяхната собственост от посегателства, включително с употреба на силови средства и /или законно притежавано оръжие, по примера на САЩ.

3/. Да се създаде  съ закон длъжност общински, респективно кметски стражар, като елемент от вътрешната безопасност на обществото. Държавата да осигури целеви средства за да покрие 80% от заплащането на тази длъжност. За нея да могат да кандидатстват лица със съответна подготовка – бивши военни, полицаи, охранители до 55 годишна възраст. Стражарите да действат в тясно взаимодействие и координация с полицията, горските служители и ловните дружинки по места, както и със своите колеги в общината. Те ще бъдат полезни и при реагиране спрямо инциденти, терористични действия и природни бедствия. Средствата предвидени за тази длъжност в държавния бюджет, ще са незначителни спрямо ефекта за обществената сигурност и безопасността на гражданите и тяхната собственост.

4/. В Наказателния кодекс да се предвидят промени които да доведат до наказателна отговорност за бракониерството в рибните и ловните стопанства, на основание, че престъпленията срещу дивата природа са престъпления срещу обществото, а в случая и върху собствеността. Същото да се отнася до незконното/неправомерното добиване на строителни материали от корита и брегове на реки и водни басейни, като в такива случай да се прилагат ефективни присъди, а не неадекватни глоби и административни санкции. За справяне с този тежък проблем да се създаде мобилна група към Главна Прокуратура ( не към районна и/или общинска), която да извършва проверки без да бъде сезирана и при установяване на престъпления, съответните районни и/или общински прокурори да подлежат на санкции.  

5/. Възстановяване на военното обучение в системата на средното образование.  Възстановяване на задължителната военна служба  за мъжете в рамките на 6 месеца. За жените възможността за военна подготовка да се осигурява, чрез въведената доброволна военна служба до 40г.  възраст. 

6/. Организиране на начално военно обучение и практическо обучение и квалификация в различни технически дисциплини и занаяти за всички граждани с основно образование до 40 годишна възраст за период от 6 месеца. За целта да се използват модернизираните бази на Трудова повиннност.

7/. Премахване на всички названия и звания в системата на отбраната от съветския период и възстановяване на военните наименования и звания от преди 1944г. Например, Българска войска, вместо Българска армия, Морски войски, вместо Военноморски флот, Въздушни войски, вместо Военно-въздушни сили, Генерал от пехотата и тн.

8/. Възстановяване на Строителни Войски - всеки младеж над 25 г. следва да има образование и професия. В рамките на възстановената задължителна  военна служба СВ да станат школа за практическо обучение , за възпитания и създаване на трудови навици, като същевременно станат оперативен резерв на държавата за екстремни ситуации, налагащи спасяване на хора и имущество, евакуация, разчистване, укрепване и пр., в случай на аварии, природни бедствия, терористични акции  и др.

ИНДУСТРИЯ И ЕНЕРГЕТИКА

1/. Възстановяване на „Фонд Индустриален” към Патентно ведомство. Съгласно чл.80, ал.9 от Закона за патентите, в Патентно ведомство трябва да съществува „Фонд Индустриален”, който да насърчава, защитава и подпомага внедряването в България на интелектуални продукти със стратегическо значение за Българската индустрия. В нарушение на закона, този фонд е закрит. За първоначален капитал на „ФИ” да бъдат върнати, внесените от Патентно ведомство суми в бюджета за 2020г (около 1 млн.$).

1/. Българската Добивна индустрия трябва да бъде един от основните приоритети на икономиката, не на последно място, поради това, че в годините на прехода, тя въпреки държавата се запази и се развива устойчиво. Например , в една от държавите в света с най-динамично развитие , каквато е Казахстан, добивната индустрия съставлява 71% (към 2010г.) от общия размер на икономиката. Въпреки, че България не притежава големи залежи от стратегически суровини, като нефт и газ, нейните полезни изкопаеми са изключително разнообразни, включително на суровини и минерали с индустриално значение, например мед, злато, уран, базалтоиди, зиолити и др.

2/. Преразглеждане на практиката на отдаване на природни ресурси (по конституция държавна собственост) на чуждестранни фирми. Анализ на съществуващите концесии с цел предоговаряне на концесионните договори с чуждестранни фирми не само от финансова гледна точка (заплащаните символични концесионни такси), но и от аналитична гледна точка, предвид съпътстващия добив – например от рудника Ада Тепе се заплаща (като такса) съвсем малко количество злато, а за другите видове редки и ценни метали съпътстващо добивани в него, които са много по скъпи от златото – нищо! Възможно решение, за да не се губят чуждестранни инвестиции, е в закона за концесиите да се заложи задължително изискване за участие на българска партньорска фирма в проучването и експлоатацията на обектите на концесия с най-малко 25% дял, като размера на участие да се разглежда като предимство за придобиване на концесия.

3/. В договорите за концесия, които засягат благородните метали, да се предвиди задължителна обвързваща клауза за средногодишно преизчисляване на концесионната такса на базата на движението на цените на Лондонската метална борса или средните цени на световния пазар, поради голямата им мобилност при завишено търсене на тези метали. Цените на тези метали предвид бурното развитие на електронните уреди и изделия постоянно ще растът. 

4/. Да се разработи Технологичен Проект за усвояване/утилизиране на наличните количества полезни и ценни суровини и метали намиращи с „Кремиковските табани”. Те са изключително богати на посочените по горе   (точка 2/.) ценни метали. Това да се извърши чрез публично-частно партньорсто, но ако е невъзможно да започне процес на одържавяване, след промяна на статута на територията на такава от национално значение.    

5/. Енергийната стратегия на България трябва да се основава върху развитие на съществуващите и създаване на Нови Ядрени Мощности. Това е стратегията която единствено може  не само да гарантира устойчиво развитие на страната, но и да гарантира нейния Национален Суверенитет. Това означава освен развитие (увеличаване) на енергийния капацитет на централата в Козлодуй, но и задължителното приоритетно изграждане на АЕЦ „Белене”. Това се налага не само поради негативната перспектива за спиране на всички ТЕЦ в страната, наложена от ЕС, но и от ясната положителна перспектива за развитието на електронспорта във всичките му видове, което предполага многократно увеличение на нуждите от евтина електроенергия.

6/. Да се разгледат възможностите за инсталиране на малките ядрени реактори и особено възможностите на така наречения „Браун Газ”, в технологичното разработване на който, българските учени имат голям напредък и световно признание.

7/. При неизбежност на поетапното намаляване на добива от ТЕЦ, паралелно да бъде разработена  и финансирана програма за заетост в нови производства на същия брой персонал, който се съкращава, вместо средства да се влагат в непродуктивни социални компенсаторни програми.

8/. Необходимо е да се инвестира в цялостен проект и развитие на технологии за усвояване и използване в енергетиката на неизчерпаемия ресурс от сероводород в Черно море.

5/. Чрез промени в „Закона за Обществените Поръчки” да се регулират/променят следните тенденции и практири:                                                   

- Да се ликвидира порочната практика на междуфирмена задлъжнялост в строителството                   - Да се премахне практиката големи фирми да печелят търгове и след това да възлагат изпълнението им на подизпълнители.                                                              

– В изискванията да се заложи принцип на районирането – поръчка в дадена област да се възлага на фирми от същата област – по този начин ще се постигне желаното изравняване в икономическо отношение на различните райони.

ДАНЪЦИ

1/. Да се сведе преразпределението през бюджета на 30% (понастоящем то е 40%).

2/. Свиване на ставката за ДДС за храни и горива до 15%, тъй като при регресивен данък като ДДС, хората с по-ниски доходи плащат по-голям реален данък върху потреблението си.

3/. Данъкът върху бизнеса да се структурира по следния начин – 10% корпоративен данък + 5% данък дивидент. Нулев данък върху реинвестираната печалба и скоростна амортизация на активите.

4/. Запазване на плоския данък за лица с доходи до 10000 лв. месечно, доходите над този праг да се облагат прогресивно, например до 50000-20%, над 150000-30%, над 300000 -40%.

5/. Намаляване на  данъка на физически лица с доход под средния за страната, които са резултат от странични/ допълнителни доходи и хонорари, на 5% (или премахването му).

6/. Премахване на данъчните и административни пречки на пазара на труда. Премахване на всякакви „забрани за наемане на нови хора” като ефективно високи МРЗ или прагове.

7/. Да се премахнат необезпечените с обществено полезен труд социални помощи и помощи за безработни, освен при доказана нетрудоспособност. Работата на Телковете да се контролира от наблюдаващ прокурор към Главната прокуратура. Регламентираните помощи да се дават само след полагане  задължителен обществено полезен труд със заложена производителност. Трудовите борси да се задължат да осигуряват такъв. По този начин бедните и безработните вместо унизителните (за много достойни граждани) „социални помощи”, ще получават от държавата заплати. „Социални грижи” да се премахне като сегашното наименование на ресорното министерството  да се замени с „Обществена Взаимопомощ”.     

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

1/. Без търговски дружества в здравеопазването – съответни промени в нормативната уредба. Такива може да има, но те да са частни и да не работят с държавните фондове. Да се ускори създаването и въвеждането на електронно здравеопазване, за да се спре източването на НЗОК.

2/.  Само общински и държавни болници да имат право за работа с НЗОК. По изключение и за тези частни болници, които имат спешно отделение за прием на спешни случаи – реанимация и интензивно отделение за лечение на инсулти и инфаркт, както и спешна травматология и/или коремна и гръдна хирургия. Всички останали частни болници – срещу заплащане и работа със застрахователните дружества.  

3/.  Създаване на база на съществуващите болници, на  социални общински болници в определени градове с цел приемане на здравно неосигурени лица ( там да се лекуват, ако не са спешни), които сега спекулират със статус „спешност” и отиват директно в спешни центрове ( там спешността трябва да се заплаща от фонд за неосигурени) – най-характерния пример , „Пирогов”, където се лекуват безплатно в държавната болница, която влиза в дългове и се завърта порочен кръг – дългове срещу неосигурени, дотиране с нови средства и „наливане” на все повече пари в НЗОК.

4/. Промяна в начина на финансирането на общинските и държавни болници – въвеждане на твърда базова заплата за лекари, мед.сестри пр., като основното финансиране идва от министерството на здравеопазването, а доплащането да е от клиничните пътеки.

5/. Подобряване на материалната база на спешната помощ – в четири града да се открият звена за спешна помощ, осигурени с хеликоптер за бързо реагиране при тежки травми от катастрофи, злополуки  в планината, трудови и природни инциденти и под.

6/. Преосмисляне , заедно с министерството на туризма и на социалното министертсво на нова стратегия за развитие на балнеотуризма. Например ориентиране (съответно оборудване) на държавни балнеоцентрове за прием на пациенти ( с ударение върху пенсионери) от Западна Европа, за балнеолечение, което да осигурява устойчиво целогодишни постъпления в държавния бюджет.

7/.  На територия на изоставен и/или занемарен балнеоцентър да се създаде Център за коматозно болни и/или деца със специални грижи, за които сега се грижат техни близки, с много средства и частни рехабилитатори, или събират средства за такива центрове в чужбина (Израел, Грмания, Турция и др.)

8/. Одържавяване на изпадналите във финансови затруднения СПА хотели и включването им в целогодишен реакриетивен туризъм, както за български граждани (по НОИ), така и за чужденци.

9/. Възстановяване/Въвеждане на системата за задължително разпределение в нуждаещи се райони за шест месечна задължителна  практика на завършилите медицина, дентална медицина и фармация в системата на безплатното висше образование в тези дисциплини.

ПРИРОДО-СЪОБРАЗНО  РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

1/. Приемуществено газифициране на най-големите градове на страната и прилежащите им райони.  Прилагане на финансови и данъчни инструменти двупосочно (позитивни – негативни) в полза на използването в личните автомобили на газови уредби.

2/. Да се създаде и изпълнява Национална Програма за пълно премахване на незаконните сметища, за почистване руслата на реките и отводнителните канали с цел осигуряване на пропускателните им способности. Тя трябва да включва на първо място мобилна група към Прокуратурата ( от главната прокуратура, а не от съответни областни и/или градски прокуратури), начело със специализиран прокурор  за установяването на нарушенията, повдигане на съответните обвинения и осигуряване на бързи наказателни санкции. Чрез съответни законови промени, да се осигури възможността при установяване на вина за незаконно сметище, виновната общинска администрация, фирма, физически лица и/или др., на първо място виновните трябва да бъдат ангажирани с рекултивацията му със средства и труд, а не да бъдат глобявани с неадекватни глоби. За изпълнение на описаните по горе дейности в рамките  на НП, те да се координират с възстановените Строителни Войски, за да се използват техните ресурси.  

3/.Да бъде патентована „Българска Традиционна Къща” (тя има няколко вида), на база на известните къщи от Копривщица, Охрид, Широка Лъка, Златоград и др., която е несравнимо по красива, здравословна за обитаване и защитена против земетръс от масовите разностилни съвременни постройки. Тя да послужи за създаване на Български Архитектурен Стандарт, който постепенно да се утвърди, чрез законодателното му налагане при проектиране и изпълнение на всякакви устройствени проекти., а не само на архитектурни резервати. Така както във Великобритания са съхранени и продължават да се изпълняват цели комплекси в стилове ,”Елизабетински”,„Едуардиан” и/или „Викториански”, така да се наложи  и изпълнява в България,  „Възрожденски” архитектурен стил.   

4/. Да се стимулира изграждането на „пасивни сгради”. Това са сгради, които по въведени вече стандарти на проектите и използваните изолационни и др. материали, почти не се нуждаят от отопление и по този начин са енергоспестяващи и природо-съобразни (не замърсяват околната среда ).

5/. На основа на заложените в т.3 и т.4 да се работи за създаване на един модерен архитектурен синтез на принципа на „Критически Регионализъм” („Регионален Модернизъм”), архитектурно течение разработвано от Тадао Андо и Минети де Силва.

6/. Да се регламентира и строго контролира изпълнението на Български Държавен Стандарт, не само за храни, а за всички аспекти на производствена  и търговска (за контрол на вносни продукти  от всякакъв характер) дейност. Той да важи и за вносните продукти от всякакъв характер.   Например в България не трябва да се внасят нискокачествени стоки ( най-често по евтини от българските) , изделия и материали (цимент например), тъй-като тази практика не само дискриминира българските потребители, но и предполага престъпен износ на качествен национален продукт, който поради обективните условия е евтин за чуждия пазар. Образно изразено, българите употребяват чуждите некачествени продукти, а изнасят своите качествени продукти.

7/. Да се разработи национална програма за залесяване на всички голи места с наклон над 30%, спрямо хоризонтала. За целта като работна ръка да се използват получаващите помощи и наказаните с обществено полезен труд.

8/. Да се наложи забрана на износа на дърва за горене и всякакъв вид дървен материал във вид на греди, дъски, талпи, облицовки, шперплат , талашит и др.под.  Да се разрешава износа само на готови мебели и изделия от дърво и дървесина.

9/. Нерегламентирания добив на дървесина да се третира в Наказателния кодекс, като най-тежката форма на кражба, а използването на такава дървесина, като съучастие в престъпление, носещи предвидените за такива деяния наказания. Технически и транспортни средства използвани в нерегламентиран добив да подлежат на конфискация  в полза на горските стопанства и/или съответните общини. Нападения, заплахи и натиск над служители на горските стопанства, да се третират като престъпления срещу органите на реда, правосъдието и отбраната. Да отпаднат всякакъв вид глоби за нерегламентирана сеч, защото те само я прикриват и насърчават.

10/. Да се подпомагат и развиват българските ловни и рибни стопанства, като дейността им бъде защитена от посегателства с промени в Наказателния кодекс. Налагането на необходими временни мораториуми върху лова и руболова на застрашени видове, да се налагат само при съгласуване с ловно-рибарските сдружения.  Не могат да се налагат общи ограничения („строго ограничени територии”) от страна на ЕС върху част  (%) от националната територия на страната, както и изисквания и забрани от ЕС върху средствата и начините за упражняване дейността на ловно-рибарските сдружения.                                                            

ТУРИЗЪМ

1/. С приоритет да се развива Дунавския и Черноморския туризъм, включително круизният. Да се създаде фериботна връзка „Варна –Сухуми” (или „Варна – Батуми”) за връзка с историческите български територии на „Велика България”(„Кубратова България”), като се активизират търговско-икономическите и политическите връзки с тях. Особен приоритет трябва да бъде съгласувано с Русия развитие на търговските и круизни връзки с Поволжието към трите носителки на историческа българска наследственост Руски Автономни републики, Татарстан, Чувашия и Башкирия, и прилежащите им други територии.

2/. Да се регламентира и подобри достъпа, популяризирането и експозициите на такива историко-археологически резервати като „Сборяново”, Плиска-Мадара”, „Велико Търново”, „Перперикон-Татул”, „Долината на тракийските царе” и др. За постигане на търсения ефект в национален мащаб, да се създаде междуведомствен „Координационен център за опазване, развитие и пропагандиране на Националното културно-историческо наследство” към МС.

3/.  България е втора в Европа след Исландия по богатство от термални и минерални води. Цяла Северозападна България е разположена върху мощен хоризонт от такива води. Страната ни трябва да усвои и развие  този природен потенциал, това огромно богатство. Съответно то трябва да се използва за нуждите на здравеопазването – балнеолечение, възстановяване, медицински туризъм, освен разбира се за отопление, оранжерийно производство и др под.

4/. Да се възстановят и ясно обазначат туристическите пътеки и маршути към природни и културни забележителности (изградени с евро и други средства и след това обикновено занемарявани) и осъществяване върху тях на постоянен контрол от ресурсите на горските и ловните стопанства и/или съответни общински служби.  

ТРАНСПОРТ  И ИНФРАСТРУКТУРА

1/. Да се въведе (в рамките на БДС) изискване в тръжните документи за полагане на високоякостни фракции (базалтоиди) в асфалта за повърхностния слой на пътищата и в бетоните за укрепване и отводняване. Установяването на нарушение на това изискване (чрез изборно сондиране) да се третира като деяние застрашаващо живота и имуществото на гражданите с въвеждане на съответни ефективни наказания за нарушителите. При откриване на компрометиран един участък (от един сондаж), задължително да се преверява цялото трасе (за сметка на изпълнителя) и при констатиране на други нарушения, да се преправя целия компрометиран участък. Гаранционният срок за за изпълненото пътно строителство да се определя по отделни  негови елементи – за укрепителни съоръжения – 5 години, за основи и носещ слой – 15 години, за настилка – 10 години.   

2/. Да се продължи преимуществено с разширяването на градския електротранспорт – главно в областните центрове , например в София чрез развитие на метро-мрежата, като се изгради първа кръгова метро линия. Въпросната линия да свърже вторичните градски центрове и да достигне до аерогарата. При крайните метеостанции да се изградят многоетажни (не само надземни) паркинги, които да обслужват жителите и гостите на София. Трамвайните линии в центъра на столицата да станат „подпаважни”, което да се съчетае с въстановяването на строителството на пешеходни подлези.

3/. Главните магистрали на България, да се преименуват в съответствие със Свещеното Българско Триединство, Мизия-Тракия- Македония, както следва, от „Хемус” на „Мизия” и от „Струма” на „Македония”, към вече съществуващата „Тракия”.

4/. Да се премахнат поне 25% от съществуващите жп. прелези (техният брой е около 700) чрез изграждане на подходящи надлези, подлези, прокари и пр.

5/. Да се изгради още един мост на р. Дунав, например при гр. Никопол.

6/. Да се започне хидрокомплексът „Никопол-Турно Магуреле”, който да реши въпросите за целогодишната навигация по р. Дунав. Дунавският воден път би трябвало да стане най-важна „Вътрешно-Еврропейска магистрала”, за което България, Румъния и Унгария заедно и поотделно трябва да лобират в ЕС.

7/. Към КАТ да се създадат мобилни екипи с необозначени коли/мотоциклети за ефективен контрол, като те да имат възможност да регистрират и „акумулирани” (няколкократни нарушения). При изплащане на глобите в рамките на 24 часа, те да се намаляват с 50%, при неплащане в рамките на един месец да се удвояват, при последващо закъснение от един месец автомобила да бъде спиран от движение, а при рецидив конфискуван в полза на „Фонд за разпределение”.

 

Работили върху Проекта:

„Институт по Древни Цивилизации”, Димитър Димитров FLS, Акад. Цветан Цветков, Д-р Христо Кожухаров, Доц.д-р Явор Шопов, Проф. Добрин Денев, Проф. Христо Смолянов, Таня Христова-Доганова, Доц.Атанас Орачев,Проф. Живко Желев, Проф. Татяна Ярулина, Д-р Владимир Христов, Петър Скип, Мая Георгиева, Инж.Георги Метев, Адв. Ненко Дедьов, Маг.инж Емил Нейков, Детелина Денчева, Маринела Желева.

 

За ИСИХ

Димитър Димитров FLS                                             Доц. д-р Явор Шопов

Съ-Председател на ИСИХ                                          Съ-Председател на ИСИХ

София/01.03.2021