ЗА СПИСАНИЕ ЕВРОСЛОВ И ЗА НАС

​

       Екипът, който в Лондон, в 2000 г. създаде първи брой на Списание ЕВРОСЛОВ, започна този проект по три основни причини:

    Първата: Този екип дотогава беше възстановил „Историческо дружество Българска Орда” (ИДБО) и основал Списание АВИ-ТОХОЛ, съответно в 1993 и 1994 г. и си беше поставил научно-изследователски и обществено-политически цели, които до 2000 г. бяха съвместявани в тях заедно.

Предвид създалата се тогава динамика в обществено-политическия живот на България:

        - предполагаемото включване на НВ Цар Симеон II в политическия живот;

    - предполагаемото започване на широко обществено-политическо и медийно обсъждане;

         - предполагаемото ни членство в ЕС;

         - предстоящите избори в 2001 г.;

и предвид на това, че не всички от екипа имахме еднакви и/или сходни виждания за тези процеси (някои от нас имаха само научно-изследователски интереси), решихме тези, които имат такива да се обединят в едно списание с обществено-политически цели. В това списание – Списание ЕВРОСЛОВ.

   Втората: Една от основните цели (която рефлектира в самото заглавие на списанието) за нас беше участие и принос към посоченото по-горе „предполагаемо” обсъждане на „предполагаемото” ни членство в ЕС.

Ще си признаем наивитета в онова време, когато мислехме, че такова ще се състои. Тогава за нас, живеещите във Великобритания интелектуалци, беше трудно да предположим на какви антидемократични и неконституционни действия е способна управляващата тогава в България червено-синя камарила. Не предполагахме, че всичко, което мислехме, че предстои, вече е станало факт, че е вече договорено и предопределено. Така първата книжка на Списание ЕВРОСЛОВ излезе постфактум на една от целите си.

      Третата: Освен „тясно”-Български имахме и „широко”-Български цели. Надявахме се, да продължим едно дело започнато с ИДБО и Списание АВИ-ТОХОЛ за изграждане на едно Органическо Общество, което да създаде условия за обединение на Българското Етническо Пространство зад неговите исторически и цивилизационни достижения, постигнати от нашия Забележителен Народ през хилядолетията.

      Тази цел си остава, нещо повече, днес е повече от актуална и едва когато тя се постигне поредната книжка на Списание ЕВРОСЛОВ, ще може да се нарече отново излязла „постфактум”, което си пожелаваме да доживеем.

Защо определихме характера на списанието като СПИСАНИЕ за СВОБОДНА, КОНСЕРВАТИВНА и СУБЕКТИВНА МИСЪЛ?

        Още в кн.6/1996 г. на АВИТОХОЛ, стр. 2-4, направих един анализ на „прикритието, наречено обективност” и на „оправданието, наречено субективност” в контекста на „Какво е и за какво служи историята”, а в първата книжка на Списание ЕВРОСЛОВ (2000) аргументирах и трите предиспозиции, затова тук само накратко ще ги актуализирам.

  Свободна, от какво? Ще попита някой. Нали вече живеем в свободен, демократичен, а някои го смятат дори за свободен и анархистичен свят, в който всеки може да си прави, говори и/или пише, каквото си иска. Свят, без задръжки, в който всички (освен създаващите блага) имат само права. Именно от този свят нашата мисъл трябва да бъде свободна, от неговата невидима матрица от преплетени клиентелистки, корпоративни, доктринерски, неокомунистически, неолиберални, неоглобалистки зависимости, съставляващи материалистическото ни битие. Тя трябва да бъде свободна за да се одухотвори, за да твори и лети, а не за да слугува и пълзи, за да възвисява, а не за да принизява, за да е Мисъл на човек-Дух, а не инстинкт на човек-животно.

   Консервативна, защото тя трябва да пази и съхранява човешките постижения, дадената му Свише, Мисия да бъде цивилизатор, ограмотител, култиватор; да бъде Господар в създадения от него видим свят и откривател на невидимия. В тази Мисия нашият Забележителен народ има несъизмерим принос за своето 8000-но календарно битие. Този принос трябва да опазим и развием.

     Субективна, защото от 200 (+/-) г. човечеството живее в един подменен свят, в който невидимото ВЕд, реалната божествена Обективност, е превърнато в неговата изкривената и огледална, видима същност - ОМая-та, в която живеем днес. Именно, чрез бдителна субективност, мисълта ни няма да бъде завлечена в нейната лутаща се безтегловност и ленивост, използваща днес 2-4% от дадения ни мозък.

Димитров Димитър FLS

Гл. редактор